ЗАКЛÒПВАМ СЕ несв.; заклòпя се св., непрех. Диал. Затварям се; захлопвам се, заклапям се. Пияният няма нито сила, нито воля да стане; очите му се заклопват, съзнанието му изчезва окончателно. Ал. Константинов, Съч., 228. Близо до градо Орит имало едно изворче много длабоко и напраено како бунар со капак одозгора, да се заклопуа како некоа кутиа. Нар. прик., СбНУ XIV, 120.
◊ Заклопвам / заклопя очи. Обикн. св. Диал. Умирам. Баща ѝ скоро след това се помина, а едничкият ѝ брат се запиля. Майката от тъга по него заклопи очи, като задоми щерка си за Брадарски. А. Страшимиров, А, 133. Той се отпусна на меката влажна пръст, ала преди да заклопи очите си завинаги, видя надвесени над себе си две човешки лица. Ст. Загорчинов, ДП, 488.